Преди 6 месеца...

Тъкмо бях пристигнала.Не знаех какво да правя, не знаех от къде да намеря сили за да започна живота си отначало за пореден път.Стоях на гарата и гледах хората, които минаваха около мен.Отлагах до последно момента в който трябваше да си хвана такси и да отида в къщата на леля...
Не исках да ходя там, а и защо да исках като знаех, че съм нежелана.Леля ми беше много влиятелна жена и всеки знаше името й.Най-големият й страх беше да не се разчуе нещо за миналото ми, защото това щеше да бъде като черно петно върху блестящата й репутация.
Реших да се разходя малко преди да отида в новият ми дом. Минах край парка и седнах на една пейка като оставих тежките куфари на земята.Запалих една цигара и затворих очи докато издишах облаче дим.Още не можех да повярвам, че това се случва наистина.По-добре да бях умряла в онази катастрофа, в която изгубих родителите си...

Мислех само за миналото.Очите ми се напълниха със сълзи и точно за това не ги отварях, а ги стисках още повече за да ги задържа .Треперех от студ, а пръстите на ръцете ми бяха измръзнали и едвам държах цигарата.
- Здравей имаш ли огънче?
Отворих очи и видях едно момче пред мен.Май точно той беше задал въпроса.
Набързо истрих очите си с ръка и посегнах към запалката.
-Да.Заповядай.-казах, когато му подадох лилавата запалка.
Беше студено и се бях свила на пейката.
-Шарлот Мур, приятно ми е.-протегнах ръка.
Трябваше да се запозная с някой в този град.Просто трябваше да започна отнякъде.